Деветашката пещера е открита през 1921 г. Общата ѝ дължина е 2 442 м, общата ѝ площ е 20 400 м2, височина — 60 м. Разположена е на около 15 км. североизточно от Ловеч, близо до село Деветаки на източния бряг на р. Осъм.
Достъпът до пещерата е по пътека дълга над километър, която започва малко след отбивката от пътя Ловеч — Левски за с. Деветаки в източна посока. При влажно време е затруднен. След моста има оформен импровизиран паркинг в тревата.
Природната забележителност е дом на хиляди прилепи. [1].
На около 40 м навътре от входа има просторна зала с площ 2400 кв.м. Вътре в пещерата има два клона, през единия от които протича рекичка, а другият е сух и топъл. Има красиви сталактити и сталагмити. Сводовете на входа са внушителни.
Една от залите в пещерата носи името „Олтара“. В нея при разкопки на Регионален исторически музей, Ловеч са направени открития на някои от най-интересните останки от времето на неолита по българските земи. Включени са в експозицията на Музейна сбирка „Васил и Атанас Атанасов”.
Освен с археологическите находки пещерата е известна и с многообразието от обитатели. Заради размножителния период на населяващите пещерата бозайници през м. юни и м. юли тя изцяло се затваря за посетители. Тук обитават 12 вида защитени земноводни, смок мишкар (включен в Червената книга), южен гребенест тритон, жаба дървесница, обикновена блатна констенурка, шипоопашата костенурка (внесена в Световния червен списък), 82 вида птици, които се срещат в района, 13 от които включени в Червената книга, 34 вида бозайници (4 от които внесени в Червената книга на България, а 15 — в световния червен списък) и 9 вида прилепи.
Достъпът до пещерата е по пътека дълга над километър, която започва малко след отбивката от пътя Ловеч — Левски за с. Деветаки в източна посока. При влажно време е затруднен. След моста има оформен импровизиран паркинг в тревата.
Природната забележителност е дом на хиляди прилепи. [1].
На около 40 м навътре от входа има просторна зала с площ 2400 кв.м. Вътре в пещерата има два клона, през единия от които протича рекичка, а другият е сух и топъл. Има красиви сталактити и сталагмити. Сводовете на входа са внушителни.
Една от залите в пещерата носи името „Олтара“. В нея при разкопки на Регионален исторически музей, Ловеч са направени открития на някои от най-интересните останки от времето на неолита по българските земи. Включени са в експозицията на Музейна сбирка „Васил и Атанас Атанасов”.
Освен с археологическите находки пещерата е известна и с многообразието от обитатели. Заради размножителния период на населяващите пещерата бозайници през м. юни и м. юли тя изцяло се затваря за посетители. Тук обитават 12 вида защитени земноводни, смок мишкар (включен в Червената книга), южен гребенест тритон, жаба дървесница, обикновена блатна констенурка, шипоопашата костенурка (внесена в Световния червен списък), 82 вида птици, които се срещат в района, 13 от които включени в Червената книга, 34 вида бозайници (4 от които внесени в Червената книга на България, а 15 — в световния червен списък) и 9 вида прилепи.
Едно прекрасно място на което може да покачите адреналина си и с едно бънджи скокче
ОтговорИзтриване