30.Пещера Проходна

Проходна е една от най-известните пещери в карстовия район край с. Карлуково, община Луковит. През 1962 г. е обявена за природна забележителност
Това е най-дългият пещерен тунел в България, с дължина 262 метра и височина на входовете над 40 метра. Пещерата е естествено осветена, тъй като в средната ѝ зала, вследствие от ерозията таванът е прояден от просмукващите се води, образувайки феномена „Окната“ или „Очите на Бога“ — две почти еднакви по големина дупки с формата на очи.
В пещерата са снимани няколко български и чуждестранни филма, между които и „Време разделно“. Проходна е една от малкото пещери, в които се практикуват пещерни бънджи скокове.

Пещерата е лесно достъпна, точно над нея минава пътят от Луковит към Карлуково (на 2 км от селото), има път и от с. Румянцево

29. Връх Мусала

Мусала̀ е най-високият връх в България и на целия Балкански полуостров с височина 2925 m, измерено от равнището на пристанище Варна. Мусала се намира в Рила планина, недалеч от известния курорт Боровец и на около 80 км от София. През лятото се посещава от много туристи от целия свят, но най-много от планинари от България и съседните страни. На върха е изградена метеорологична станция на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН.
Старото Българско име на върха е Свети Иван. Според някои сегашното му име произлиза от „Мус Аллах“, или „място за молитва“, „молитвен връх“, "близо до Аллах" и е дадено по време на владението на Османската империя. През периода 1949-1962 г. е носил името на съветския вожд Сталин.
Изграден е от палеозойски гранит, прорязан с гранитпорфирни жили. Средни годишни температури -2.9^оС, ср. февруарска - -12.0^оС, ср. августувска - 5.4^оС, абсолютна минимална тем. -31.2^оС, абсолютна максимална темп. 18.7^оС. Средно 254 дни от годината Мусала е покрит със снежна покривка. Преобладават северозападни ветрове. Планинско-ливадни почви. Покрит е главно с алпийска растителност. В южната част на масива му има хубави планински пасища ("чалове").

Забележително е разнообразието на флората, включващо някои интересни дървесни видове, и фауната; това е и добро място за наблюдение на птици. Най-лесният път за изкачване представлява права пътека от курорта Боровец, 10 км в южна посока. Има кабинков лифт, който води до местността Ястребец на височина 2 369 м. Оттам до хижа Мусала (2389 м) може да се стигне пеша за около един час, а до върха — още близо два часа. По маршрута от х."Мусала" към върха, на около 200 м под него се намира заслон "Леденото езеро" (на вис. 2709 метра) Заслонът се намира до едноименното езеро. Там може да се пренощува с предварителна заявка.

28. Боянски водопад

Боянски водопад е името на водопад на Боянската река, намиращ се край град София, на около 5 km от центъра на Бояна. Той е най-големият водопад на територията на планината Витоша. Водата пада от височина 15 m. Местността, в която се намира водопадът, е запазила своята природа сравнително незамърсена.

В ясни пролетни дни Боянският водопад може да бъде видян от центъра на София. По време на топенето на снеговете във високите части на Витоша той е най-пълноводен и буйните му пръски се различават сред гората, гледани например откъм Националния дворец на културата.
Водопадът е най-леснодостъпен откъм Копитото. В зависимост от темпото, разходката сред живописната природа трае около час - час и половина, като по-голямата част от пътеката е равна. По-труден е само последният участък, който води към водопада - неравен, каменист терен, който се спуска стръмно към водопада отгоре. Другият път за достигане до водопада върви по долината на реката откъм Бояна и е по-дълъг, но и по-лек.

27. Златните мостове

Златните мостове е местност в планината Витоша, България, която представлява най-голямата каменна река в района. Разположена е на надморска височина от 1350 до 1500 метра. Името идва от лишеите със златист цвят, които покриват големите камъни. Според други източници името идва от златен пясък, който се е намирал тук преди време. От Златните мостове може да се направи преход до Черни връх по два основни маршрута, които преминават през много от старите, обичани от планинарите витошки хижи

26. Асенова крепост

Асеновата крепост  е средновековна крепост, която се намира в планината Родопи и е отдалечена на 2 km от Асеновград, България. Крепостта е съществувала още по времето на траките, преустроена е от Византия през IX век за да охранява вратата на Беломорския проход и да осигури византийската граница в този край. Първите писмени сведения за крепостта са от 11 век и са получени от устава на тогава построения Бачковски манастир. От тези сведения се вижда, че Асеновата крепост е притежавала собствена армия и администрация. Превземана е от кръстоносците по времето на Четвъртия кръстоносен поход.

Крепостта е наречена на цар Иван Асен II, който през 1231 г. прави редица поправки по нея с цел заздравяването на твърдината. Издълбаният в една скала на крепостта надпис свидетелства за това:

„

В лето 6739 (1231) индикт четвърти от бога въздигнатий цар Асен на българи, гърци и други страни постави Алекси Севаста и изгради този град

“

Крепостта съществува до 1410 г., разрушена е от нахлуващите османски войски.

25. Пещера Съевата дупка

Съева дупка е името на пещера в местността „Леднишки рид“ в Северна България. Намира се близо до ловешкото село Брестница, на 10 и 25 км от Ябланица и Тетевен. Част е от "Стоте национални туристически обекта". Заедно с Ягодинската пещера е считана за една от най-красивите пещери на България. Най-големият сталактит в нея е с обиколка от 60 метра.Средната температура в пещерата е 7-11°, влажността - между 90 и 98%. Разположена е на 520 м надморска височина. Дълга е 205 м. На 70 метра под земята в нея тече река. Смята се, че е на около 3 млн. год.В пещерата се срещат сталактити, сталагмити, сталактони, хелектити и дендрити.В пещерата има пет зали и няколко галерии, имената на които са:Купена,Срутището,Концертна зала,Космос,Белият замък

24. Архитектурно-етнографски комплекс Етъра

Архитектурно-етнографски комплекс „Етър“ е музей на открито и квартал на Габрово. Представлява възстановка на българският бит, култура и занаятчийство. Архитектурно-етнографският комплекс "Етър" е първият по рода си музей в България. Той е открит на 7.09.1964 г. Музеят е разположен на 8 км южно от гр. Габрово.
В АЕК "Етър" се намира единствената в България сбирка на народна техника на вода. Тя съдържа 10 обекта и е една от богатите и добре организирани технически сбирки сред европейските музеи на открито. Това е причината, водното колело да се превърне в емблема на Етъра. Най-важната особеност на сбирката е, че всички обекти са в действие, така както в миналото. Занаятчийска чаршия представя 16 образци на балканската архитектура, разкриващи самобитния талант на възрожденските строители.
В АЕК "Етър" не само се съхраняват народните традиции, но и всеки посетител може да стане съпричастен към тях, да усети полъха на народния бит.

23. Язовир Батак

Батак е шестият по големина язовир в България, разположен е в Западните Родопи, Област Пазарджик. Язовирът отстои на 4 км от Батак, на 7 км от Ракитово и на 12 км от Велинград Изграден е на река Мътница. Неговата площ е 22 км², а обема му е 309 млн. м³. Предпочитано място е за почивка на планина, сред спокойствие и уют, с възможност за риболов целогодишно. На западния бряг на язовира се намира планинският курорт Цигов чарк. А на другия бряг летовище Дъното, което е по-тихо и спокойно от Цигов Чарк.

22. Перперикон

Перперикон (на латински: Perpericon; на гръцки: Περπερικον) е археологически комплекс, състоящ се от голямо мегалитно светилище, паметници от Античността и средновековна крепост. Името му е свързно със златните монети перпера известни и като златица в средновековна България . Счита се, че това е епископският град в който Никита Ремесиански е покръстил бесите и им е дал създадената от него тракийска азбука и християнско богослужение на тракийски език . Свещенният хилядолетен град е унищожен от турците в ХІV в. и жителите му са отвлечени в робство^].
Сериозни аргументи доказват, че това е прочутото в древността светилище на Дионис на тракийското племе сатри, чиито жречески род били бесите^]. То заедно със това на Аполон в Делфи са двата най-значими оракула в древността.
Част е от Стоте национални туристически обекта.

Перперикон се намира в Източните Родопи, на 15 км североизточно от днешния гр. Кърджали. Площта му е около 12 кв. км. Разкопките там започват през 2000 г. и продължават, разкривайки голям скален град, чиито разцвет е през римската епоха, макар историята му да започва няколко хилядолетия по-рано.

21. Стобски пирамиди

Стобските пирамиди са едни от най-популярните сред туристите скални пирамиди. Стобските пирамиди се намират над село Стоб, в западния дял на Рила планина. Средната височина на пирамидите е между 7 и 10 метра, някои отделни пирамиди достигат до височина 12 метра. Стобските пирамиди са с разнообразна форма, но повечето са конусовидни и завършват с каменна шапка, наподобявайки гъби.На северния склон на рида, на който са разположени пирамидите те са по-добре изразени и открояващи се, тъй като са значително по-малко. Най-много са пирамидите, които се намират на южния склон на рида. Тук пирамидите са по-големи и по-сгъстени. Цветът на скалите варира между жълто и кафяво.Местна легенда разказва за възникването на Стобските пирамиди: Преди много години, на мястото на пирамидите се простирала голяма равнина. Когато имало сватба или друго събитие хората от селото се стичали на мегдана и се веселели. В селото имало двама влюбени млади хора. Майката на момичето не била съгласна дъщеря ѝ да се омъжи за своя любим, но въпреки всичко момичето и момчето решили да вдигнат сватба. В момента, в който майката разбрала, отишла в равнината, забила надъбоко един голям кръст и проклела дъщеря си, когато целуне свекъра си всички гости на сватбата да се превърнат в камъни. Денят на сватбата дошъл. Всички били много щастливи, само майката си останала в къщи и се молела горещо клетвата ѝ да застигне дъщеря ѝ. Когато хорото се извило чак до равнината и дошъл моментът булката да целуне свекъра си, в този момент всички сватбари се превърнали в камъни. От този ден в село Стоб се издигат приказни пирамиди напомнящи за една незабравима история

20. Пещера Леденика

Леденика е пещера в Стара планина с множество галерии и интересни карстови форми — сталактити и сталагмити, датиращи от хиляди години. Пещерата е дълга около 300 м. Тя има десет зали. Най-голяма е Концертната зала. Към нея води Проходът на грешниците. През него може да мине само този, който е с чисто сърце. Някога пещерата е била пълна с вода, но постепенно водата е изчезнала и е останало само едно изключително малко езеро — Езерото на желанията. Според легендата, ако някой потопи ръката си в ледено студеното езеро в пещерата и си пожелае нещо, желанието му ще се изпълни. Пещерата Леденика се намира в северозападния – Стрешерски дял на Врачанската планина, на 19 км от гр. Враца.

Входът ѝ е разположен в най-ниската част на Леденишкия увал при надморска височина 830 м. Първата зала е Преддверието (най-ниската част на пещерата). През зимата и пролетта тази зала очарова с ледено кристалната си украса, дала името на пещерата. Няколко метра човек трябва да се движи ниско наведен през прохода “Плъзнята”, за да стигне до малката зала, която има почти кръгла форма, а след още едно стеснение се озовава в Голямата (Концертна) зала. Тук всичко е величествено и неповторимо, като се започне от Крокодилът, Главата на великана, Соколът, дядо Коледа, къщичката на баба Яга и много други

. От голямата зала през железни мостове преминаваме през Малката и Голямата пропаст, през коридора “Завеските”, за да стигнем до не по-малко красивата “Бяла зала”. Тук могат да се видят Свекървиният език, Жената на великана, Слонът, Къпещата се девойка. Най-високата точка на пещерата се нарича “Седмото небе”. Температурата в пещерата варира от –7°С до –15°С, до 8°С във вътрешността. Влажността на въздуха е 92%. Пещерата е била известна още по времето на османското робство. Овчарите са я използвали за да съхраняват вътре овчето мляко. През зимата и пролетта пещерата е приказно красива. В първата зала, наречена Преддверието, се издига огромна ледена колона с диаметър близо 21 м На пода, под високия купол стои красив комплект за вино – от ледени бутилки и чаши, сякаш посипани с пудра. На някои места блестят чудни синьо-бели водопади. Ледените сталактити приличат на мечове – къси или по-дълги, стигащи до 4 м. И всичко искри с диамантен блясък. Нисък коридор свързва Преддверието с “Малката зала” - почти кръгла зала, от която през пещерния коридор “Комата”, попадате в Концертната зала. Според специалистите тя има божествена акустика. Под Концертната зала се намира още една – Хладилника. В минали времена хората са я ползвали за съхраняване на семена.

19. Ивановски скален манастир

Ивановският скален манастир се намира на 12км. южно от град Русе. Скалният манастир всъщност е напълно различен от другите запазени манастирски комплекси в България. За разлика от традиционния манастирски комплекс, който се състои от 1-2 църкви и монашеска част, Ивановският преставлява своеобразна мрежа от малки скални църкви, параклиси и килии, издълбани в скалите на живописния каньон на река Русенски лом, на 32м. височина над водата. Тази обител е най-известната от групата на скалните манастири в Добружанския район заради красивите си и добре запазени стенописи.

18. Крепост "Баба Вида"

Крепостта е разположена на големия завой на река Дунав при град Видин. Тя е основната туристическа забележителност на град Видин. Строежът на същинската крепост е започнал през 10 век, а преди това на мястото е имало римски наблюдателен пункт.

Крепостта е служела за защита на местния владетел и на целия град Видин през почти цялото Средновековие. Баба Вида е силно разширена и укрепена по времето на цар Иван Срацимир. Голяма част от сградите, построени по това време, са останали неразрушени. В днешния си вид крепостта разполага с двор с площ над 5 декара и се състои от 2 основни стени (в 2 концентрични кръга) и 4 кули.

17. Белоградчишки скали

Белоградчишките скали са скални фигури, високи до 200 m, разположени в Западния Предбалкан, близо до град Белоградчик. Те образуват ивица с дължина 30 km и ширина до 3 km. Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта. Белоградчишките скали се състоят от три скални групи.Обявени са за природна забележителност през 1949 г.В края на перма , преди около 230 млн.г. в резултат на херцинския тектоничен цикъл земите в района на Белоградчик се наслоили песьчливо-мергелни скали. Релефът бил силно разчленен. По-късно те били заляти от море, на дъното на което се отлагали пясък, чакъл и глина. С течение на времето тези материали били свързани от пясъчно-глинеста спойка. Така се получили конгломерати и пясъчници. Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси. През юрския период върху пясъчниците се наслоили по-светли и по-дребни сиви и кремавобели варовици. Те изграждат челата на сегашните Белоградчишки Венец и Ведерник. Като резултат на младоалпийския тектонски цикъл комплексът се нагънал и останал на суша, като районът на Белоградчик попаднал в центъра на една голяма антиклинала. При това нагъване варовиците като по-пластични претърпели деформация, а среднокъсовите конгломерати в ядката на антиклиналата силно се напукали. Впоследствие започнала интензивна ерозия на най-високо издигнатите части. Под влияние на водата, ветровете и колебанията на температурата варовиците от тези части се разрушили и разкрили силно напуканите конгломерати. Така в продължение на милиони години се създали причудливите форми на Белоградчишките скали. В пясъчника и варовика се образували и над 100 пещери. Тези скални колони, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил експоатиран от древни времена.

16. Пещера Магура

Магурата е една от най-красивите пещери в България. Тя се намира в Северозападна България близо до село Рабиша, на около 18 километра от град Белоградчик. Магурата е една от най-големите пещери в България — общата дължина на галериите ѝ е 2,5 километра. Най-голямото по площ вътрешно езеро в България се намира в непосредствена близост до пещерата-Рабишкото езеро. Пещерата и района около нея са обявени за природна забележителност.^[1] В едно от разклоненията се произвежда пенливо вино, поради идеалните за това условия-много близки до тези в областта Шампания. В пещерата са открити кости от пещерна мечка, пещерна хиена и др. По стените могат да се видят рисунки от няколко исторически епохи. Най-ранните рисунки са от времето на късния палеолит, като има и от времето на неолита. Най-новите са от бронзовата епоха и са рисувани между 3000 до 1200 г. пр.н.е. Рисунките изобразяват предимно ловни сцени

15. Връх Шипка

Шипка е връх в Стара Планина с надморска височина 1326 м, разположен на изток от Шипченския проход. До 1951 г. върхът носи името Свети Никола, а до 1977 г. - връх Столетов. Върхът символизира героизма и самопожертвователните усилия за освобождението на България от Османско владичество.
През 1934 г. на върха е построен Паметникът на свободата, до който водят автомобилен път и каменно стълбище. Паметникът е част от Национален парк-музей Шипка. Шипка се нарича и върхът (с височина 1232 м), разположен на север от главното било и на запад от Шипченския проход.

По време на Руско-турската война (1877-1878) в началото на август 1877 г. генерал Николай Столетов организира отбраната на Шипченския проход, като разполага Шипченския отред (в който влизат и 1, 2, 3, 4 и 5 дружина на Българското опълчение) на връх Св. Никола, връх Орлово гнездо и връх Шипка. Решителните сражения се водят от 21 до 26 август (виж Шипченска битка (август 1877)). Защитниците показват изключителен героизъм и въпреки численото превъзходство на противника, атаките са отблъснати

14. Деветашка пещера

Деветашката пещера е открита през 1921 г. Общата ѝ дължина е 2 442 м, общата ѝ площ е 20 400 м², височина — 60 м. Разположена е на около 15 км. североизточно от Ловеч, близо до село Деветаки на източния бряг на р. Осъм.
Достъпът до пещерата е по пътека дълга над километър, която започва малко след отбивката от пътя Ловеч — Левски за с. Деветаки в източна посока. При влажно време е затруднен. След моста има оформен импровизиран паркинг в тревата.
Природната забележителност е дом на хиляди прилепи. ^[1].
На около 40 м навътре от входа има просторна зала с площ 2400 кв.м. Вътре в пещерата има два клона, през единия от които протича рекичка, а другият е сух и топъл. Има красиви сталактити и сталагмити. Сводовете на входа са внушителни.

Една от залите в пещерата носи името „Олтара“. В нея при разкопки на Регионален исторически музей, Ловеч са направени открития на някои от най-интересните останки от времето на неолита по българските земи. Включени са в експозицията на Музейна сбирка „Васил и Атанас Атанасов”.
Освен с археологическите находки пещерата е известна и с многообразието от обитатели. Заради размножителния период на населяващите пещерата бозайници през м. юни и м. юли тя изцяло се затваря за посетители. Тук обитават 12 вида защитени земноводни, смок мишкар (включен в Червената книга), южен гребенест тритон, жаба дървесница, обикновена блатна констенурка, шипоопашата костенурка (внесена в Световния червен списък), 82 вида птици, които се срещат в района, 13 от които включени в Червената книга, 34 вида бозайници (4 от които внесени в Червената книга на България, а 15 — в световния червен списък) и 9 вида прилепи.