40. Язовир Искър

Искър е язовир на едноименната река в България. Използва се за водоснабдяване на София, както и за производсто на електроенергия.

В язовира живеят различни видове риба като сом, щука, пъстърва, шаран, костур

• общ обем: 673 млн. м³
• полезен обем: 580 млн. м³
• площ на водосборната област: 1046 км²
• обща залята площ: 30 км²
• най-високо водно ниво - 817.50 м
• най-високо работно водно ниво - 816.00 м
• най-ниско работно водно ниво - 783.00 м
• дължина на язовира: 13.5 км
• средна надморска височина: 850 м




• вид на стената: бетонно–гравитачна
• дължина на язовирната стена по короната: 204 м
• височина на язовирната стена: 76 м
• кота корона - 817.65 м

39. Траянови врата

Траянови врата е исторически проход край Ихтиман.Проходът е наречен така по името на римския император Траян, с когото се свързва съществувалата там крепост. Тя е проучена през 1975 при разкопки, ръководени от Димитрина Джонова. Датата на първоначалното строителство на крепостта е неизвестна, като първите писмени сведения за нея са от 3 век.

През Средните векове проходът е наричан "Царски проход" или "Царски врата", а по-късно и "Български проход". Проходът влиза в историята през 986 г., когато византийският император Василий II предприема поход срещу България в стремеж да откъсне български територии. На 17 август българската войска начело с бъдещия цар Самуил пресреща византийците при прохода Траянови врата и напълно ги разбива (битка при Траянови врата).
Името "Траянови врата" е използвано за пръв път от историка Антоний Бонфиний (1427-1502) във връзка с похода на Владислав Варненчик, който преминава с войските си прохода през 1443 г. Огромната арка на римската порта, висока около 18 метра, била запазена до 19 век.

38. Резерват Ропотамо

Ропотамо е резерват, разположен на около 50 километра южно от град Бургас в район с изключително разнообразие включващо разнообразни биотопи. На територията на резервата се намират множество интересни и уникални природни обекти - лиманът на река Ропотамо, блатото Аркутино, лонгозни гори, които на тази географска ширина се срещат много рядко, различни скални феномени, мочурища, блата и други. Резерватът е част от по-голямата защитена зона „Рамсарско място Ропотамо“.Областта около течението на река Ропотамо е обявена за резерват през 1940 г. През 1962 г. статутът на местността е сменен на народен парк.
Лиманът на река Ропотамо е една от основните туристически забележителности в резервата. В района на лимана реката е спокойна и дълбока. Бреговете са покрити с гъсти лонгозни гори като между дърветата растат голям брой лиани. В по-плитките участъци, разположени близо до бреговете, както и в районите, където са се образували крайречни езера растат водни лилии и блатна тръстика.
От особено значение за резервата е находището на морски пелин, което е разположено в резерват „Ропотамо“. Това е така, защото това е едно от най-големите находища на растението в България. Основните количества от това медицинско растение са разположени по десния бряг на река Ропотамо близо до нейното устие. Над 100 вида растения, които се срещат на територията на резервата, присъстват в Червената книга на България.

В резервата се срещат 21 вида бозайници от които 10 вида прилепи. Характерни са благороден елен, дива свиня, сърна, чакал, лисица, златка, видра. Птичото разнообразие е представено от над 260 вида. Тук е едно от малките гнездови находища в България на морски орел и полубеловрата мухоловка. Това е място за зимуване на различни видове чапли, патици, малък корморан и други. Земноводните са 23 вида като балканска чесновница. Влечугите са 9 вида. Срещат се шипобедрена, шипоопашата костенурка и обикновена блатна костенурка. Тук е единственото местообитание в страната на черноврата стрелушка. Срещат се леопардов смок, смок мишкар и водни змии. Рибите са над 50 вида като кавказко попче, брияна, кефал, атерина, бодливка и други.

37.Пещера Ухловица

Ухловица е името на пещера в местността „Сините вирове“ в община Смолян в Родопите. Близо е до село Могилица и отстои на 37 и 47 km съответно от Пампорово и Чепеларе. Тя е сред Стоте национални туристически обекта. Посещава се от средно 3000 души на година. Открита е през 1967 г. от Димитър и Георги Райчеви. Името на пещерата идва от думата "улулица".

Дълга е около 460 m, от които 330 са благоустроени. Намира се на 1040 метра надморска височина. Средната температура е 10-11°. В края на пещерата се намира леденият Бял водопад. В пещерата се срещат коралити.

36.Трънско ждрело

Трънското ждрело  е пролом на река Ерма, намиращ се на 3,5 км северно от град Трън, в близост до село Ломница.

Трънското ждрело на Ерма е под номер 39 в стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Печатът се намира в механа Ерма на километър преди ждрелото и в туристическия информационен център на град Трън.
Скалите в ждрелото са високи над 100 метра. Има изграден мост, от който безопасно може да се наблюдава този природен феномен. От южния край на ждрелото води началото си Трънската екопътека, която е с дължина 13 км, като преминаването по цялата пътека отнема около 8 часа. Друг изходен пункт за екопътеката е село Банкя, в близост до което се намира и Ябланишкото ждрело. Пътеката представлява серия от равни участъци, стръмни изкачвания и слизания, мостове и стълби.

35.Черни връх

Черни връх е най-високата точка на Витоша планина в България. Надморската му височина е 2290 м, което нарежда Витоша на четвърто място по височина сред българските планини — след Рила (вр. Мусала, 2925м), Пирин (вр. Вихрен, 2914 м) и Стара планина (вр. Ботев, 2376 м). При средногодишна скорост на вятъра от 9.3 m/s, Черни връх е вторият най-ветровит връх в България, след вр. Мургаш (10.3 m/s).
На върха има метеорологична станция, построена през 1935 г. — малко след обявяването на Витоша за народен парк, първият такъв на Балканския полуостров. В станцията има малка туристическа чайна, както и пост на Планинската спасителна служба (ПСС). Най близките до върха хижи са х.Алеко (1810 м н.в, 3 км посока север-североизток, връзка до София с автобус и лифт) както и х.Кумата (1725 м н.в., 5.5 км посока северозапад). В подножието на върха започва ски-писта, отвеждаща до х.Алеко, където има обособен ски-център.
Черни връх има специално място в историята на Българското туристическо движение. Именно неговото изкачване, организирано от писателя Алеко Константинов на 27 август 1895 г. се счита за рождена дата на организирания туризъм и Българския Туристически Съюз (БТС). Всяка година на тази дата стотици туристи изкачват върха. По името на писателя и неговия псевдоним — Щастливеца — са именувани хижата и близкия до нея хотел (сега разрушен).
От върха се разкрива невероятна гледка към Софийско поле, Стара планина и Рила

34. Нос Калиакра

Калиакра  е дълъг и тесен нос на българското северно черноморско крайбрежие, в най-югоизточната част на Добруджанското плато. Намира се близо до селата Българево и Свети Никола, на 12 км от Каварна и на 60 километра североиточно от Варна. Носът е вдаден на 2 км навътре в морето и наподобява полуостров, представлява природен и археологически резерват и един от Стоте национални туристически обекта. Тук гнезди аристотелевия корморан и могат да се наблюдават делфини.
Брегът при нос Калиакра е клифов тип, отвесните скали се спускат 70 метра надолу до морето. Скалите представляват твърд сарматски варовик и конгломерати, споени с глина, богата на железни окиси, които дават характерния червеникав оттенък. Прибойните вълни са издълбали в подножието им пещери, ниши, подмоли и арки, до които може да се стигне само откъм морето. Множеството подводни скали са резултат на силната абразия.

Заливът, образуван от нос Калиакра представлява много добро убежище при буря за минаващите оттук кораби. На носа има музей, ресторант, морски фар, морската радиолокационна станция, метеорологична станция и параклис

33. Орловите скали

Орлови Скали е тракийско светилище, намиращо се на около 2 км от Ардино и на около 30 км югозападно от град Кърджали. Този паметник на древнотракийската култура е уникален за нашата страна. Поради големия наклон на местността от различните страни височината на скалата не е еднаква. На недостъпно място в скалите са издълбани от човешка ръка повече от 100 скални ниши (понастоящем са 97, другите 3 са вече разрушени) - некрополи с трапецовидна форма. Дълбочината им е между 8 и 12 см. Тези ниши принадлежат според някои автори на одрисите и датират още от първото хилядолетие на новата ера. Били са с култово предназначение като в тях са поставяни култови съдове при тържества. Някои археолози считат по намерените керамични фрагменти под скалите, че това светилище датира от 5-4 век преди новата ера. Възможно е и нишите да са скални гробници-урни, където траките са поставяли праха на умрелите.По-голямата част от пътя е достъпна за високопроходими автомобили, а останалата част се изминава пеша.

32. Мадарският конник

Ма̀дарският конник е археологически паметник, представляващ изсечен в скалите барелеф на 23 м височина от основата на отвесна скала. Намира се в североизточна България, близо до село Мадара и на 20 км от град Шумен.

Скалният артефакт се намира в североизточна България, близо до с. Мадара и на 20 км от гр. Шумен. Представлява скален релеф (барелеф), изсечен през VІІІ в. сл. Хр. върху отвесна скала на 23 м височина. Размерите на изображението са 2,6 м височина и 3,1 м основа (ширина). Изобразява конник, лъв, куче, орел и надписи на гръцки език.
Конникът е изобразен в естествена големина и е с връхна дреха до коленете. С лявата си ръка държи поводите (юздите) на коня си, който е възседнал, а с дясната ръка мъжът е хвърлил късо копие върху поваления под предните крака на коня лъв. Зад гърба на конника личи високо облегало на седло. Десният крак на ездача е пъхнат в стреме, а на гърба си конникът носи калъф за лък. Върху забитото в лъва копие личи знаменце, а зад коня има тичащо ловно куче.
Предполага се (според една от теориите), че на барелефа е изобразен хан (к(х)ан) Тервел като победител. Изображението напомня триумфалните сцени в релефната пластика на иранския изток и античните художествени традиции. Детайлите подкрепят тезата за (пра-) българския произход на релефа. Прабългарските надписи са на гръцки език и съобщават за събития между България и Византия през 8–9 в. при хановете (кановете) Тервел, Кормисош и Омуртаг. Един от надписите представя събития от 705 година.
По това време византийският император Юстиниан е бил насилствено свален от престола си и заточен. Той успял да избяга и потърсил помощ от българите. Българският хан (кан) Тервел с войската си му помогнал да заеме отново византийския престол. В замяна на помощта българският хан бил отрупан с почести и дарове, както и признание да носи титлата кесар — т.е. цар. България също така получила териториални придобивки, които се състояли в земи на юг от Стара планина, а освен това Византия се задължавала да ѝ плаща данък всяка година.
Барелефът е бил е свързан със създадания от хан Омуртаг голям култов комплекс (на терасата под скалите), включващ езическо светилище, капища (езически храмове), дворцови и жилищни сгради и други постройки. В подножието на скалите има голяма пещера, наречена „Пещерата на нимфите“, съдето в древността траките са почитали своите божества. В резервата са открити праисторически култови фигурки и оброчни плочки, посветени на Трите нимфи, Зевс, Херакъл, Дионис, Кибела, на тракийския конник-герой Херос и други

31. Каменните гъби

Природният феномен Каменните гъби (известен още като Скални гъби) е разположен на около 1 км северно от село Бели пласт, до самия път между Хасково и Кърджали. Местните го наричат Мантаркая.
Скалните образувания с формата на гъби са изваяни в риолитови вулкански туфи. Розовият цвят се дължи на минерала клоиноптилолит, а сините и черните петна са от манганови конкреции. Зеленикава багра идва от минерала селадонит. Самите скали са високи до 2,5-3 метра.

Местността с площ 3 хектара, в която се намират скалните формации, е обявена за природни забележителност на 13 май 1974 г. по силата на заповед №РД-552 на Министерство на околната среда и горите. В защитената местност могат да се наблюдават интересни видове птици: орел змияр, египетски лешояд, червенокръста лястовица, испанско и обикновено каменарче

30.Пещера Проходна

Проходна е една от най-известните пещери в карстовия район край с. Карлуково, община Луковит. През 1962 г. е обявена за природна забележителност
Това е най-дългият пещерен тунел в България, с дължина 262 метра и височина на входовете над 40 метра. Пещерата е естествено осветена, тъй като в средната ѝ зала, вследствие от ерозията таванът е прояден от просмукващите се води, образувайки феномена „Окната“ или „Очите на Бога“ — две почти еднакви по големина дупки с формата на очи.
В пещерата са снимани няколко български и чуждестранни филма, между които и „Време разделно“. Проходна е една от малкото пещери, в които се практикуват пещерни бънджи скокове.

Пещерата е лесно достъпна, точно над нея минава пътят от Луковит към Карлуково (на 2 км от селото), има път и от с. Румянцево

29. Връх Мусала

Мусала̀ е най-високият връх в България и на целия Балкански полуостров с височина 2925 m, измерено от равнището на пристанище Варна. Мусала се намира в Рила планина, недалеч от известния курорт Боровец и на около 80 км от София. През лятото се посещава от много туристи от целия свят, но най-много от планинари от България и съседните страни. На върха е изградена метеорологична станция на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН.
Старото Българско име на върха е Свети Иван. Според някои сегашното му име произлиза от „Мус Аллах“, или „място за молитва“, „молитвен връх“, "близо до Аллах" и е дадено по време на владението на Османската империя. През периода 1949-1962 г. е носил името на съветския вожд Сталин.
Изграден е от палеозойски гранит, прорязан с гранитпорфирни жили. Средни годишни температури -2.9^оС, ср. февруарска - -12.0^оС, ср. августувска - 5.4^оС, абсолютна минимална тем. -31.2^оС, абсолютна максимална темп. 18.7^оС. Средно 254 дни от годината Мусала е покрит със снежна покривка. Преобладават северозападни ветрове. Планинско-ливадни почви. Покрит е главно с алпийска растителност. В южната част на масива му има хубави планински пасища ("чалове").

Забележително е разнообразието на флората, включващо някои интересни дървесни видове, и фауната; това е и добро място за наблюдение на птици. Най-лесният път за изкачване представлява права пътека от курорта Боровец, 10 км в южна посока. Има кабинков лифт, който води до местността Ястребец на височина 2 369 м. Оттам до хижа Мусала (2389 м) може да се стигне пеша за около един час, а до върха — още близо два часа. По маршрута от х."Мусала" към върха, на около 200 м под него се намира заслон "Леденото езеро" (на вис. 2709 метра) Заслонът се намира до едноименното езеро. Там може да се пренощува с предварителна заявка.

28. Боянски водопад

Боянски водопад е името на водопад на Боянската река, намиращ се край град София, на около 5 km от центъра на Бояна. Той е най-големият водопад на територията на планината Витоша. Водата пада от височина 15 m. Местността, в която се намира водопадът, е запазила своята природа сравнително незамърсена.

В ясни пролетни дни Боянският водопад може да бъде видян от центъра на София. По време на топенето на снеговете във високите части на Витоша той е най-пълноводен и буйните му пръски се различават сред гората, гледани например откъм Националния дворец на културата.
Водопадът е най-леснодостъпен откъм Копитото. В зависимост от темпото, разходката сред живописната природа трае около час - час и половина, като по-голямата част от пътеката е равна. По-труден е само последният участък, който води към водопада - неравен, каменист терен, който се спуска стръмно към водопада отгоре. Другият път за достигане до водопада върви по долината на реката откъм Бояна и е по-дълъг, но и по-лек.

27. Златните мостове

Златните мостове е местност в планината Витоша, България, която представлява най-голямата каменна река в района. Разположена е на надморска височина от 1350 до 1500 метра. Името идва от лишеите със златист цвят, които покриват големите камъни. Според други източници името идва от златен пясък, който се е намирал тук преди време. От Златните мостове може да се направи преход до Черни връх по два основни маршрута, които преминават през много от старите, обичани от планинарите витошки хижи

26. Асенова крепост

Асеновата крепост  е средновековна крепост, която се намира в планината Родопи и е отдалечена на 2 km от Асеновград, България. Крепостта е съществувала още по времето на траките, преустроена е от Византия през IX век за да охранява вратата на Беломорския проход и да осигури византийската граница в този край. Първите писмени сведения за крепостта са от 11 век и са получени от устава на тогава построения Бачковски манастир. От тези сведения се вижда, че Асеновата крепост е притежавала собствена армия и администрация. Превземана е от кръстоносците по времето на Четвъртия кръстоносен поход.

Крепостта е наречена на цар Иван Асен II, който през 1231 г. прави редица поправки по нея с цел заздравяването на твърдината. Издълбаният в една скала на крепостта надпис свидетелства за това:

„

В лето 6739 (1231) индикт четвърти от бога въздигнатий цар Асен на българи, гърци и други страни постави Алекси Севаста и изгради този град

“

Крепостта съществува до 1410 г., разрушена е от нахлуващите османски войски.

25. Пещера Съевата дупка

Съева дупка е името на пещера в местността „Леднишки рид“ в Северна България. Намира се близо до ловешкото село Брестница, на 10 и 25 км от Ябланица и Тетевен. Част е от "Стоте национални туристически обекта". Заедно с Ягодинската пещера е считана за една от най-красивите пещери на България. Най-големият сталактит в нея е с обиколка от 60 метра.Средната температура в пещерата е 7-11°, влажността - между 90 и 98%. Разположена е на 520 м надморска височина. Дълга е 205 м. На 70 метра под земята в нея тече река. Смята се, че е на около 3 млн. год.В пещерата се срещат сталактити, сталагмити, сталактони, хелектити и дендрити.В пещерата има пет зали и няколко галерии, имената на които са:Купена,Срутището,Концертна зала,Космос,Белият замък

24. Архитектурно-етнографски комплекс Етъра

Архитектурно-етнографски комплекс „Етър“ е музей на открито и квартал на Габрово. Представлява възстановка на българският бит, култура и занаятчийство. Архитектурно-етнографският комплекс "Етър" е първият по рода си музей в България. Той е открит на 7.09.1964 г. Музеят е разположен на 8 км южно от гр. Габрово.
В АЕК "Етър" се намира единствената в България сбирка на народна техника на вода. Тя съдържа 10 обекта и е една от богатите и добре организирани технически сбирки сред европейските музеи на открито. Това е причината, водното колело да се превърне в емблема на Етъра. Най-важната особеност на сбирката е, че всички обекти са в действие, така както в миналото. Занаятчийска чаршия представя 16 образци на балканската архитектура, разкриващи самобитния талант на възрожденските строители.
В АЕК "Етър" не само се съхраняват народните традиции, но и всеки посетител може да стане съпричастен към тях, да усети полъха на народния бит.