39. Траянови врата

Траянови врата е исторически проход край Ихтиман.Проходът е наречен така по името на римския император Траян, с когото се свързва съществувалата там крепост. Тя е проучена през 1975 при разкопки, ръководени от Димитрина Джонова. Датата на първоначалното строителство на крепостта е неизвестна, като първите писмени сведения за нея са от 3 век.

През Средните векове проходът е наричан "Царски проход" или "Царски врата", а по-късно и "Български проход". Проходът влиза в историята през 986 г., когато византийският император Василий II предприема поход срещу България в стремеж да откъсне български територии. На 17 август българската войска начело с бъдещия цар Самуил пресреща византийците при прохода Траянови врата и напълно ги разбива (битка при Траянови врата).
Името "Траянови врата" е използвано за пръв път от историка Антоний Бонфиний (1427-1502) във връзка с похода на Владислав Варненчик, който преминава с войските си прохода през 1443 г. Огромната арка на римската порта, висока около 18 метра, била запазена до 19 век.

38. Резерват Ропотамо

Ропотамо е резерват, разположен на около 50 километра южно от град Бургас в район с изключително разнообразие включващо разнообразни биотопи. На територията на резервата се намират множество интересни и уникални природни обекти - лиманът на река Ропотамо, блатото Аркутино, лонгозни гори, които на тази географска ширина се срещат много рядко, различни скални феномени, мочурища, блата и други. Резерватът е част от по-голямата защитена зона „Рамсарско място Ропотамо“.Областта около течението на река Ропотамо е обявена за резерват през 1940 г. През 1962 г. статутът на местността е сменен на народен парк.
Лиманът на река Ропотамо е една от основните туристически забележителности в резервата. В района на лимана реката е спокойна и дълбока. Бреговете са покрити с гъсти лонгозни гори като между дърветата растат голям брой лиани. В по-плитките участъци, разположени близо до бреговете, както и в районите, където са се образували крайречни езера растат водни лилии и блатна тръстика.
От особено значение за резервата е находището на морски пелин, което е разположено в резерват „Ропотамо“. Това е така, защото това е едно от най-големите находища на растението в България. Основните количества от това медицинско растение са разположени по десния бряг на река Ропотамо близо до нейното устие. Над 100 вида растения, които се срещат на територията на резервата, присъстват в Червената книга на България.

В резервата се срещат 21 вида бозайници от които 10 вида прилепи. Характерни са благороден елен, дива свиня, сърна, чакал, лисица, златка, видра. Птичото разнообразие е представено от над 260 вида. Тук е едно от малките гнездови находища в България на морски орел и полубеловрата мухоловка. Това е място за зимуване на различни видове чапли, патици, малък корморан и други. Земноводните са 23 вида като балканска чесновница. Влечугите са 9 вида. Срещат се шипобедрена, шипоопашата костенурка и обикновена блатна костенурка. Тук е единственото местообитание в страната на черноврата стрелушка. Срещат се леопардов смок, смок мишкар и водни змии. Рибите са над 50 вида като кавказко попче, брияна, кефал, атерина, бодливка и други.

37.Пещера Ухловица

Ухловица е името на пещера в местността „Сините вирове“ в община Смолян в Родопите. Близо е до село Могилица и отстои на 37 и 47 km съответно от Пампорово и Чепеларе. Тя е сред Стоте национални туристически обекта. Посещава се от средно 3000 души на година. Открита е през 1967 г. от Димитър и Георги Райчеви. Името на пещерата идва от думата "улулица".

Дълга е около 460 m, от които 330 са благоустроени. Намира се на 1040 метра надморска височина. Средната температура е 10-11°. В края на пещерата се намира леденият Бял водопад. В пещерата се срещат коралити.

36.Трънско ждрело

Трънското ждрело  е пролом на река Ерма, намиращ се на 3,5 км северно от град Трън, в близост до село Ломница.

Трънското ждрело на Ерма е под номер 39 в стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Печатът се намира в механа Ерма на километър преди ждрелото и в туристическия информационен център на град Трън.
Скалите в ждрелото са високи над 100 метра. Има изграден мост, от който безопасно може да се наблюдава този природен феномен. От южния край на ждрелото води началото си Трънската екопътека, която е с дължина 13 км, като преминаването по цялата пътека отнема около 8 часа. Друг изходен пункт за екопътеката е село Банкя, в близост до което се намира и Ябланишкото ждрело. Пътеката представлява серия от равни участъци, стръмни изкачвания и слизания, мостове и стълби.

35.Черни връх

Черни връх е най-високата точка на Витоша планина в България. Надморската му височина е 2290 м, което нарежда Витоша на четвърто място по височина сред българските планини — след Рила (вр. Мусала, 2925м), Пирин (вр. Вихрен, 2914 м) и Стара планина (вр. Ботев, 2376 м). При средногодишна скорост на вятъра от 9.3 m/s, Черни връх е вторият най-ветровит връх в България, след вр. Мургаш (10.3 m/s).
На върха има метеорологична станция, построена през 1935 г. — малко след обявяването на Витоша за народен парк, първият такъв на Балканския полуостров. В станцията има малка туристическа чайна, както и пост на Планинската спасителна служба (ПСС). Най близките до върха хижи са х.Алеко (1810 м н.в, 3 км посока север-североизток, връзка до София с автобус и лифт) както и х.Кумата (1725 м н.в., 5.5 км посока северозапад). В подножието на върха започва ски-писта, отвеждаща до х.Алеко, където има обособен ски-център.
Черни връх има специално място в историята на Българското туристическо движение. Именно неговото изкачване, организирано от писателя Алеко Константинов на 27 август 1895 г. се счита за рождена дата на организирания туризъм и Българския Туристически Съюз (БТС). Всяка година на тази дата стотици туристи изкачват върха. По името на писателя и неговия псевдоним — Щастливеца — са именувани хижата и близкия до нея хотел (сега разрушен).
От върха се разкрива невероятна гледка към Софийско поле, Стара планина и Рила