39. Траянови врата

Траянови врата е исторически проход край Ихтиман.Проходът е наречен така по името на римския император Траян, с когото се свързва съществувалата там крепост. Тя е проучена през 1975 при разкопки, ръководени от Димитрина Джонова. Датата на първоначалното строителство на крепостта е неизвестна, като първите писмени сведения за нея са от 3 век.

През Средните векове проходът е наричан "Царски проход" или "Царски врата", а по-късно и "Български проход". Проходът влиза в историята през 986 г., когато византийският император Василий II предприема поход срещу България в стремеж да откъсне български територии. На 17 август българската войска начело с бъдещия цар Самуил пресреща византийците при прохода Траянови врата и напълно ги разбива (битка при Траянови врата).
Името "Траянови врата" е използвано за пръв път от историка Антоний Бонфиний (1427-1502) във връзка с похода на Владислав Варненчик, който преминава с войските си прохода през 1443 г. Огромната арка на римската порта, висока около 18 метра, била запазена до 19 век.

38. Резерват Ропотамо

Ропотамо е резерват, разположен на около 50 километра южно от град Бургас в район с изключително разнообразие включващо разнообразни биотопи. На територията на резервата се намират множество интересни и уникални природни обекти - лиманът на река Ропотамо, блатото Аркутино, лонгозни гори, които на тази географска ширина се срещат много рядко, различни скални феномени, мочурища, блата и други. Резерватът е част от по-голямата защитена зона „Рамсарско място Ропотамо“.Областта около течението на река Ропотамо е обявена за резерват през 1940 г. През 1962 г. статутът на местността е сменен на народен парк.
Лиманът на река Ропотамо е една от основните туристически забележителности в резервата. В района на лимана реката е спокойна и дълбока. Бреговете са покрити с гъсти лонгозни гори като между дърветата растат голям брой лиани. В по-плитките участъци, разположени близо до бреговете, както и в районите, където са се образували крайречни езера растат водни лилии и блатна тръстика.
От особено значение за резервата е находището на морски пелин, което е разположено в резерват „Ропотамо“. Това е така, защото това е едно от най-големите находища на растението в България. Основните количества от това медицинско растение са разположени по десния бряг на река Ропотамо близо до нейното устие. Над 100 вида растения, които се срещат на територията на резервата, присъстват в Червената книга на България.

В резервата се срещат 21 вида бозайници от които 10 вида прилепи. Характерни са благороден елен, дива свиня, сърна, чакал, лисица, златка, видра. Птичото разнообразие е представено от над 260 вида. Тук е едно от малките гнездови находища в България на морски орел и полубеловрата мухоловка. Това е място за зимуване на различни видове чапли, патици, малък корморан и други. Земноводните са 23 вида като балканска чесновница. Влечугите са 9 вида. Срещат се шипобедрена, шипоопашата костенурка и обикновена блатна костенурка. Тук е единственото местообитание в страната на черноврата стрелушка. Срещат се леопардов смок, смок мишкар и водни змии. Рибите са над 50 вида като кавказко попче, брияна, кефал, атерина, бодливка и други.

37.Пещера Ухловица

Ухловица е името на пещера в местността „Сините вирове“ в община Смолян в Родопите. Близо е до село Могилица и отстои на 37 и 47 km съответно от Пампорово и Чепеларе. Тя е сред Стоте национални туристически обекта. Посещава се от средно 3000 души на година. Открита е през 1967 г. от Димитър и Георги Райчеви. Името на пещерата идва от думата "улулица".

Дълга е около 460 m, от които 330 са благоустроени. Намира се на 1040 метра надморска височина. Средната температура е 10-11°. В края на пещерата се намира леденият Бял водопад. В пещерата се срещат коралити.

36.Трънско ждрело

Трънското ждрело  е пролом на река Ерма, намиращ се на 3,5 км северно от град Трън, в близост до село Ломница.

Трънското ждрело на Ерма е под номер 39 в стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Печатът се намира в механа Ерма на километър преди ждрелото и в туристическия информационен център на град Трън.
Скалите в ждрелото са високи над 100 метра. Има изграден мост, от който безопасно може да се наблюдава този природен феномен. От южния край на ждрелото води началото си Трънската екопътека, която е с дължина 13 км, като преминаването по цялата пътека отнема около 8 часа. Друг изходен пункт за екопътеката е село Банкя, в близост до което се намира и Ябланишкото ждрело. Пътеката представлява серия от равни участъци, стръмни изкачвания и слизания, мостове и стълби.

35.Черни връх

Черни връх е най-високата точка на Витоша планина в България. Надморската му височина е 2290 м, което нарежда Витоша на четвърто място по височина сред българските планини — след Рила (вр. Мусала, 2925м), Пирин (вр. Вихрен, 2914 м) и Стара планина (вр. Ботев, 2376 м). При средногодишна скорост на вятъра от 9.3 m/s, Черни връх е вторият най-ветровит връх в България, след вр. Мургаш (10.3 m/s).
На върха има метеорологична станция, построена през 1935 г. — малко след обявяването на Витоша за народен парк, първият такъв на Балканския полуостров. В станцията има малка туристическа чайна, както и пост на Планинската спасителна служба (ПСС). Най близките до върха хижи са х.Алеко (1810 м н.в, 3 км посока север-североизток, връзка до София с автобус и лифт) както и х.Кумата (1725 м н.в., 5.5 км посока северозапад). В подножието на върха започва ски-писта, отвеждаща до х.Алеко, където има обособен ски-център.
Черни връх има специално място в историята на Българското туристическо движение. Именно неговото изкачване, организирано от писателя Алеко Константинов на 27 август 1895 г. се счита за рождена дата на организирания туризъм и Българския Туристически Съюз (БТС). Всяка година на тази дата стотици туристи изкачват върха. По името на писателя и неговия псевдоним — Щастливеца — са именувани хижата и близкия до нея хотел (сега разрушен).
От върха се разкрива невероятна гледка към Софийско поле, Стара планина и Рила

34. Нос Калиакра

Калиакра  е дълъг и тесен нос на българското северно черноморско крайбрежие, в най-югоизточната част на Добруджанското плато. Намира се близо до селата Българево и Свети Никола, на 12 км от Каварна и на 60 километра североиточно от Варна. Носът е вдаден на 2 км навътре в морето и наподобява полуостров, представлява природен и археологически резерват и един от Стоте национални туристически обекта. Тук гнезди аристотелевия корморан и могат да се наблюдават делфини.
Брегът при нос Калиакра е клифов тип, отвесните скали се спускат 70 метра надолу до морето. Скалите представляват твърд сарматски варовик и конгломерати, споени с глина, богата на железни окиси, които дават характерния червеникав оттенък. Прибойните вълни са издълбали в подножието им пещери, ниши, подмоли и арки, до които може да се стигне само откъм морето. Множеството подводни скали са резултат на силната абразия.

Заливът, образуван от нос Калиакра представлява много добро убежище при буря за минаващите оттук кораби. На носа има музей, ресторант, морски фар, морската радиолокационна станция, метеорологична станция и параклис

33. Орловите скали

Орлови Скали е тракийско светилище, намиращо се на около 2 км от Ардино и на около 30 км югозападно от град Кърджали. Този паметник на древнотракийската култура е уникален за нашата страна. Поради големия наклон на местността от различните страни височината на скалата не е еднаква. На недостъпно място в скалите са издълбани от човешка ръка повече от 100 скални ниши (понастоящем са 97, другите 3 са вече разрушени) - некрополи с трапецовидна форма. Дълбочината им е между 8 и 12 см. Тези ниши принадлежат според някои автори на одрисите и датират още от първото хилядолетие на новата ера. Били са с култово предназначение като в тях са поставяни култови съдове при тържества. Някои археолози считат по намерените керамични фрагменти под скалите, че това светилище датира от 5-4 век преди новата ера. Възможно е и нишите да са скални гробници-урни, където траките са поставяли праха на умрелите.По-голямата част от пътя е достъпна за високопроходими автомобили, а останалата част се изминава пеша.

32. Мадарският конник

Ма̀дарският конник е археологически паметник, представляващ изсечен в скалите барелеф на 23 м височина от основата на отвесна скала. Намира се в североизточна България, близо до село Мадара и на 20 км от град Шумен.

Скалният артефакт се намира в североизточна България, близо до с. Мадара и на 20 км от гр. Шумен. Представлява скален релеф (барелеф), изсечен през VІІІ в. сл. Хр. върху отвесна скала на 23 м височина. Размерите на изображението са 2,6 м височина и 3,1 м основа (ширина). Изобразява конник, лъв, куче, орел и надписи на гръцки език.
Конникът е изобразен в естествена големина и е с връхна дреха до коленете. С лявата си ръка държи поводите (юздите) на коня си, който е възседнал, а с дясната ръка мъжът е хвърлил късо копие върху поваления под предните крака на коня лъв. Зад гърба на конника личи високо облегало на седло. Десният крак на ездача е пъхнат в стреме, а на гърба си конникът носи калъф за лък. Върху забитото в лъва копие личи знаменце, а зад коня има тичащо ловно куче.
Предполага се (според една от теориите), че на барелефа е изобразен хан (к(х)ан) Тервел като победител. Изображението напомня триумфалните сцени в релефната пластика на иранския изток и античните художествени традиции. Детайлите подкрепят тезата за (пра-) българския произход на релефа. Прабългарските надписи са на гръцки език и съобщават за събития между България и Византия през 8–9 в. при хановете (кановете) Тервел, Кормисош и Омуртаг. Един от надписите представя събития от 705 година.
По това време византийският император Юстиниан е бил насилствено свален от престола си и заточен. Той успял да избяга и потърсил помощ от българите. Българският хан (кан) Тервел с войската си му помогнал да заеме отново византийския престол. В замяна на помощта българският хан бил отрупан с почести и дарове, както и признание да носи титлата кесар — т.е. цар. България също така получила териториални придобивки, които се състояли в земи на юг от Стара планина, а освен това Византия се задължавала да ѝ плаща данък всяка година.
Барелефът е бил е свързан със създадания от хан Омуртаг голям култов комплекс (на терасата под скалите), включващ езическо светилище, капища (езически храмове), дворцови и жилищни сгради и други постройки. В подножието на скалите има голяма пещера, наречена „Пещерата на нимфите“, съдето в древността траките са почитали своите божества. В резервата са открити праисторически култови фигурки и оброчни плочки, посветени на Трите нимфи, Зевс, Херакъл, Дионис, Кибела, на тракийския конник-герой Херос и други

31. Каменните гъби

Природният феномен Каменните гъби (известен още като Скални гъби) е разположен на около 1 км северно от село Бели пласт, до самия път между Хасково и Кърджали. Местните го наричат Мантаркая.
Скалните образувания с формата на гъби са изваяни в риолитови вулкански туфи. Розовият цвят се дължи на минерала клоиноптилолит, а сините и черните петна са от манганови конкреции. Зеленикава багра идва от минерала селадонит. Самите скали са високи до 2,5-3 метра.

Местността с площ 3 хектара, в която се намират скалните формации, е обявена за природни забележителност на 13 май 1974 г. по силата на заповед №РД-552 на Министерство на околната среда и горите. В защитената местност могат да се наблюдават интересни видове птици: орел змияр, египетски лешояд, червенокръста лястовица, испанско и обикновено каменарче